На всички е добре известно, че България е страна с много слънчеви дни. Въпреки товa разпространението на дефицит на витамин D е високо. Национално представително проучване, проведено в България през 2012 година, констатира, че 76% от българите имат недостиг на витамин D. Според данните при 21% от анкетираните е установено тежко намаление на нивото на витамин D. Всеки четвърти човек над 60 г. е с подобен дефицит, същото е положението и с 21 на сто от изследваните в средна възраст. Дефицит на витамина се наблюдава близо два пъти повече сред жителите на градовете в сравнение с тези в селата. Недостигът му се отчита при 27% от изследваните жени и при 15% от мъжете.
Има различни причини, поради които може да възникне дефицит на витамин D:
- лош прием с храната,
- неадекватно излагане на слънце – което в никакъв случай не е основният фактор – или
- метаболитни нарушения, сред които проблеми с усвояването, болест на Crohn, цьолиакия или други видове чревни патологии. Освен това е известно, че консумацията на глюкокортикоиди намалява плазмената концентрация на витамин D.
Нескелетни функции на витамин D
Освен класическия си ефект върху хомеостазата на калция и костите, витамин D участва и в други различни функции. Мозъкът, простатата, гърдите и дебелото черво, наред с други органи, както и имунните клетки, имат рецептори за витамин D и реагират на 1,25-дихидроксивитамин D, който е активната форма на витамин D. Към това се добавя, че дефицитът на витамин D е свързан с автоимунни заболявания. По този начин, пряко или косвено, активната форма на витамина контролира над 200 гена, включително тези, отговорни за клетъчната регулация, пролиферацията, диференциацията, апоптозата и ангиогенезата.
Витамин D стимулира производството на инсулин, което би било от полза за пациентите с диабет, като контролира плазмената глюкоза. Той регулира хипертонията чрез намаляване на ренина в бъбреците и може да намали честотата на различни сърдечно-съдови заболявания.
Дефицитът на витамин D е свързан с когнитивни проблеми при възрастни хора, точно както дефицитът му е открит при проблеми с депресията. И накрая, при пациенти с хронична болка, мигрена или фибромиалгия е описана хиповитаминоза на витамин D, така че добавянето с витамин D се превръща в един от стълбовете на тяхното лечение.
Имунна система, възпалителен отговор и автоимунни заболявания
Не забравяйте, че витамин D е псевдохормон, като са необходими две стъпки, за да се синтезира в черния дроб от холестерол, така че от излагането на слънце все пак не е много лесно да се синтезира. Поради тази причина основният прием е с храната, дори когато хранителните ни навици ограничават консумацията на липиди и следователно приемът на витамин D, хранителните добавки са чудесна възможност да се приемат адекватни дози от витамина, така че фармацевтът е добре да консултира пациентите си в този смисъл. Не трявба да забравяме обаче, че като липидно съединение е необходимо да се секретират киселини и жлъчни соли, за да го усвоят по-добре.
Витамин D се е използвал (без да се знае механизмът му за имунната система) за лечение на инфекции, като туберкулоза, преди антибиотичното лечение да бъде ефективно. Пациентите са изпращани в санаториуми, а рецептата е била: слънчеви бани и масло от черен дроб на треска към диетата. Същите препоръки е имало и при така наречения „испански грип“ (1918-1919).
Витамин D има плейотропни ефекти върху имунната система. Ядреният рецептор за витамин D се експресира върху дендритните клетки и моноцит-макрофагите в основно състояние и от Т и В лимфоцитите в активирано състояние. Макрофагите и някои дендритни клетки имат правилната ензимна система, която позволява двете стъпки, от които неактивният витамин D трябва да премине към активен витамин D. Витамин D има различни ефекти, които действат на ниво физическа бариера, вроден и адаптивен имунитет, като последните две водят до намаляване на така наречената „цитокинова буря“ типична за COVID-19.
Ако направим търсене в търсачките за научни публикации, ще открием, че към април 2020 г. са публикувани множество статии за ефекта на витамин D и COVID-19. Както беше обсъдено в началото на тази статия, витамин D намалява риска от инфекции, включително инфекция и възпаление на горните дихателни пътища, които вече са били открити при грип.
Когато вирусът навлезе в тялото, той се свързва с рецепторите на дихателния епител, обикновено гликолипиди или гликопротеини. Тук витамин D действа чрез намаляване на тази връзка и поддържа епителната бариера. Както беше споменато, това е „бариерният ефект“ на витамин D. Когато вирусът е проникнал и е заразил епителните клетки, PRR (рецепторите за разпознаване на патогени) се активират и те инициират имунния отговор, активирайки дендритните клетки, макрофагите. и стимулиране на „естествените убийци“. В същото време се произвеждат възпалителни цитокини, като туморна некроза-алфа (TN-α), интерлевкини (IL-1β; IL-6 и IL-12), които в случая на COVID-19 се проявяват със свръхпроизводство. Оттук и името „цитокинова буря“. Тези цитокини увеличават съдовата пермеабилизация и активират клетките на адаптивния имунен отговор; В този момент витамин D, от една страна, инхибира възпалителния процес, особено инактивира производството на IL-2 и интерферон гама (INFγ), от друга страна, активира антимикробни пептиди, като дефензини и кателицидини, които подобряват имунната система на човешкия организъм.
Витамин D също подобрява експресията на гени, свързани с антиоксидантния капацитет на човешкия организъм, увеличавайки производството на глутатион. От друга страна еизвестно, че когато човек остарее, концентрацията на витамин D в организма е по-ниска, което означава, че има по-голяма податливост към патогени, така че след определена възраст е необходим по-висок прием на витамин D.
Каква доза би била подходяща? Очевидно отговорът ще бъде, зависи: зависи от това кой ще попита фармацевта за съвет.
Като за начало, EFSA слага горна граница от 15 µg на ден (600 IU) за всички над 1 годинка, независимо дали са мъже, жени, деца, кърмещи или бременни. Това се води и нормалната дневна доза за здрав човек или за такъв, който се грижи за превенция на здравето си. Това е абсолютно минимална доза, при която няма риск от странични ефекти, предозиране и т.н.
Проблемът е, че тази доза не винаги е достатъчна за хората, които имат някакъв здравословен проблем. И по специално за хората с автоимунни заболявания, проблеми с костите и ракови заболявания. EFSA обаче не дава препоръки за тях, затова за момента дозите там са изцяло базирани на личната преценка на лекуващият доктор, неговата компетенция по темата и кръвните изследвания на конкретния човек.
