Сърдечната недостатъчност е често срещано заболяване с висока смъртност.
Верицигуат е стимулатор на разтворимата гуанилат циклаза (sGC). Сърдечната недостатъчност (СН) е свързана с нарушен синтез на азотен оксид (NO) и понижена активност на неговия рецептор – sGC. Дефицитът на цикличен гуанозин монофосфат (cGMP), който се получава с участието на sGC, допринася за миокардната и съдовата дисфункция.
Верицигуат / vericiguat възстановява относителния дефицит в сигналния път NO-sGC-cGMP чрез директно стимулиране на sGC, независимо от и синергично с NO, за да повиши нивата на интрацелуларния cGMP, който може да подобри както миокардната, така и съдовата функция.
Малко взаимодействия
Не се наблюдават сериозни фармакокинетични взаимодействия. Противопоказана е едновременната употреба на верицигуат с риоцигуат или друг стимулатор на sGC. За да се избегне прекомерен спад на кръвното налягане, не се препоръчва едновременна употреба с PDE-5 инхибитори като силденафил. Краткодействащите нитрати се понасят добре от пациенти, приемащи vericiguat, но има ограничен опит с дългодействащите нитрати.
Хипотонията е най-честият страничен ефект в проучването за одобрение с 16,4% от засегнатите субекти (плацебо: 14,9%). Други често съобщавани нежелани лекарствени реакции са анемия, виене на свят, главоболие, гадене, диспепсия, повръщане и рефлукс .
Безопасността и ефикасността на верицигуат са оценени в едно рандомизирано, паралелно-групово, плацебо контролирано, двойносляпо, насочвано от събития, многоцентрово проучване (VICTORIA), сравняващо верицигуат и плацебо при 5 050 възрастни пациенти със симптоматична хронична сърдечна недостатъчност (клас II-IV по NYHA) и левокамерна фракция на изтласкване (LVEF) по-ниска от 45% след събитие на влошаване на сърдечната недостатъчност (СН). Събитие на влошаване на СН е дефинирано като хоспитализация поради сърдечна недостатъчност в рамките на 6 месеца преди рандомизиране или използване на интравенозни диуретици за овладяване на сърдечна недостатъчност в амбулаторни условия в рамките на 3 месеца преди рандомизация.
Верицигуат е показал превъзходство спрямо плацебо по отношение на понижаването на риска от сърдечносъдова смърт или хоспитализация поради СН, въз основа на анализ за време до събитие. В хода на проучването абсолютното понижение на риска (ARR) на годишна база е 4,2% при пациенти, които са получавали верицигуат, в сравнение с тези, които са получавали плацебо. Следователно 24 пациенти би трябвало да бъдат лекувани средно в продължение на 1 година, за да се предотврати 1 събитие от първичната крайна точка. Терапевтичният ефект отразява понижението на риска от сърдечносъдова смърт, хоспитализация поради СН, смъртност по всякаква причина или хоспитализация поради СН, и общия брой на хоспитализации поради СН.
