Остър бронхит
Острият бронхит се характеризира с развитието на кашлица с или без продукция на храчки, напр. свръхсекреция на мукус, който се отстранява от респираторния тракт чрез изкашляне. Въпреки че бронхитът е една от най-честите диагнози на семейните лекари, диагностицирането на това заболяване обикновено се прави на базата на много неясни симптоми и поради тази причина всяка кашлица, породена от инфекции на горните дихателни пътища, синузит или алергични синдроми (астма например), могат да бъдат диагностицирани като остър бронхит.
В 90% от случаите на остър бронхит се наблюдава вирусна компонента, като бронхитът се развива най-често при прогресия на остра вирусна инфекция, като грипа например. В началото винаги се образува мукусен слой, който прокрива и предпазва прилежащите тъкани. При нормални физиологични условия тази специфична секреция има динамично поведение и се образува и отстранява непрекъснато чрез мукуцилиарната активност, която е от изключително значение за адекватната защита на дихателния тракт. Епителните клетки на въздухоносните пътища също секретират различни молекули, които спомагат за защитата: секреторни имуноглобулини (IgA), различни хемокини и цитокини, които отвеждат клетките на имунната защита към мястото на инфекцията; други пептиди и протеази, които имат директно антимикробно действие и предпазват дихателните пътища от инфекция. Сходни антимикробни функции се наблюдават и при реактивните съединения на кислорода и азота, които се произвеждат от епителните клетки, като в същото време отключват негативен порочен кръг. Оксидативният стрес води до директно до увреждане на белодробната тъкан и активира молекулни механизми, които отключват и поддържат хронично белодробно възпаление.
Инфекцията на бронхиалната мукоза води до възпаление и повишена секреция на секрет. Кашлицата е типичен симптом на острия бронхит и се появява с цел да се изчисти от дихателните пътища свръхсекрецията на секрети. Храчките може да са бистри, жълти или зелени (гнойни храчки). Значителната секреция на гнойни храчки предполага бактериална инфекция на долните дихателни пътища и белите дробове (пневмония). Други симптоми са дихателна обструкция, възпалено гърло, хрема, лека температура, болка в гърдите и физическо неразположение.
Обикновено острият бронхит преминава за 7-10 дни (с изключение на кашлицата, която може да продължи няколко седмици). Въпреки това е препоръчително подходящо лечение с цел да се ограничи развитието на по-сериозни усложнения (бронхопневмония), особено при рискови групи като деца, възрастни и пациенти със системни хронични заболявания (сърдечна недостатъчност, диабет и др).
Лечението на острия бронхит е основно симптоматичен. Противовъзпалителни лекарствени продукти могат да се прилагат за лечение на температурата и възпаленото гърло, докато експектораните помагат за разреждане на секрета и по-лесната му експекторация. Противокашличните лекарствени продукти, ако кашлицата пречи на съня или почивката.
Тъй като в някои редки случаи острия бронхит се причинява от бактериална инфекция, е препоръчително предписването на антибактериални лекарствени продутки, ако в храчките се изолират бактерии или ако се развият усложнения. Пациентите с хронични заболявания на белите дробове обикновено изискват антибактериално лечение. Свръхупотребата на антибиотици трябва да се избягва, за да се избегне бактериална резистентност към наличните антибактериални лекарствени продукти.
Хроничен бронхит
Хроничният бронхит се характеризира с наличието на продуктивна кашлица, която продължава повече от три месеца или повече през годината за поне две години.
Обикновено хроничният бронхит се развива в резултат на рекурентна травма на дихателните пътища от инхалирани дразнители. Тютюневият дим е най-честият причинител, следван от замърсяването на околната среда и професионалното изложение на дразнители. Рекурентната травма на дихателната мукоза на бронхите води до хронично възпаление с оток и повишена мукусна секреция. Кашлицата е най-честият симптом и се влошава почти веднага след събуждане. Храчките могат имат жълто/зелен цвят или да са кръвенисти. Дихателните пътища са частично блокирани, наблюдава се свиркане на гърдите и задух, особено при натоварване. Въпреки че невинаги е свързан с дихателна обструкция, хроничният бронхит често е поставян под общ знаменател с хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ).
Дефиниция
Терминът хроничен бронхит може да се отнася до:
Необструктивен хроничен бронхит (ХБ): характеризира се с хронична кашлица и хиперсекреция на мукус за най-малко3 месеца в годината за поне две последователни години. При ХБ няма клинични доказателства за дихателна обструкция при измерване с конвенционалните тестове за белодробна функция.
Хроничен обструктивен бронхит (ХОБ): характеризира се с хронична кашлица, хиперсекреция на мукус и симптоми на частична обструкция на периферните дихателни пътища (диспнеа при натоварване) или като резултат от възпалителен отговор на малките дихателни пътища (обструктивен бронхиолит) [този термин вече не е разпространен и се заменя с диагнозата ХОББ]
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ): заболяване, което може да се предотврати и лекува, характеризира се с някои съществени извънбелодробни ефекти, които могат да допринесат за тежестта при отделните пациенти. Белодробната компонента се характеризира с дихателна обструцкия, която не е напълно обратима, обикновено е прогресивна и е свързана с анормален отговор на белите дробове към вредни частици или газове.
ХОББ е синдром, който се характеризира с два хетерогенни фенотипа – хроничен бронхит и белодробна паренхимна деструкция (емфизем), които като относителен дял варират при отделните пациенти.
