Според различни проучвания, ефективността на лечението на различни заболявания до голяма степен зависи от вярата на пациента, че лекарят е направил правилният избор на терапия. В борбата със заболяванията не на последно място е важна ролята на плацебо ефекта.
Думата „плацебо“ произлиза от латински – “трябва да угаждам”. За това, че на терапевтично неутрални вещества може да се препишат лечебни свойства се знае още от древността.
Първият учен, който описва ефекта на плацебо, е лекар-анестезиолог на име Хенри Бичер по време на Първата световна война. Бичер е работил в полева болница. Един ден му е свършил всичкият морфин; той не успява да признае на стенещите от болка ранени за това и вместо упойка е решил да им инжектира физиологичен разтвор. Резултатът разтърсва лекаря и той открива, че ефекта е не по-лош от самото лекарство!
Известен е и случаят на руският лекар Тодор Мудров, който лекувал своите пациенти с прах, помагащ на много болни. По-късно се оказало, че на всички страдащи лекарят е назначавал счукан тебешир.
Така че плацебо ефект предполага подобряване на състоянието на пациента въз основа на неговата вяра в ефективността и действието, което в действителност е неутрално.
Изследователите твърдят, че плацебо се отразява на всички, но с различна сила. Най-силно реагират на фиктивно лечение екстровертите, както и емоционално нестабилни и неуверени в себе си хора. На интровертите и недоверчивите пациенти „плацебо“ действа в по-малка степен.
Въпреки това, въздействието на плацебо ефекта зависи и от личността на лекаря. Не е задължително той да мами пациента; той може да каже, че му назначава обикновена лактоза, но тя е помогнала на много хора, страдащи от дадено заболяване.
Днес „плацебо“ се използва в процеса на клинични изпитания на нови лекарства. Участващите в тях пациенти са разделени на две групи; едната приема тестваното лекартсво, а другата — плацебо. След това резултатите се сравняват.
Най-честата форма на плацебо — таблетирано “лекарство”.
Установено е, че за да е по-силно „позитивното въздействие“, таблетките трябва да бъдат по-горчиви, а по-големият размер се свързва с по-голяма доза на активното вещество. По-малките пък се свързват с по-висока ефективност. Плацебо с посочени в указанията странични ефекти „работи“ по-добре.
Важно е също така цветът на плацебо таблетките (жълтите таблетки се използват при депресия, зелените — при повишена тревожност, червени – при загуба на сили) и режим на дозиране: 4 таблетки на ден осигуряват най-изразен терапевтичен ефект.
Въпреки това, като цяло, плацебо таблетките се произвеждат като идентични по размер, форма и цвят. Това е необходимо, за да може напълно да се оцени ефективността на изпитваното лекарство.
Освен „таблетирано“ плацебо при клинични проучвания, се прилага и стерилен физиологичен разтвор, който не оказва терапевтично действие върху организма.
Използване на плацебо ефект е описан и в хирургията. През 2000 г. в една клиника в САЩ 180 пациенти с артрит легнали на операционната маса. Половината от болните били оперирани; на пациентите от втората група е направен само кожен разрез без оперативна интервенция. 5 години по-късно лекарите оценяват състоянието на пациентите от двете групи. Оказа се, че резултатите при тях са едни и същи!
Да не забравяме и хомеопатията. Тя се е разраснала почти до статут на наука. Все още няма научна обосновка за ефектите, които се постигат с хомеопатичните средства. И за момента остава впечатлението, че те се дължат именно на “плацебо” ефекта.
Плацебо ефект — интересен медицински феномен, механизма и степента на влияние, на който все още предстои да се проучват.
