Ars longa, vita brevis

Плацебо и Ноцебо, що е то?

Автор: маг.-фарм. Мария Кокудева

„Placebo“ от латински означава „помагам“, то представлява лечебен или защитен ефект на лекарство, което не съдържа активно лекарствено вещество, а пълнители. Плацебо се използват освен  за лечение на различни заболявания, но и за тестване на нови лекарства. Важно е обаче преди лечението с плацебо лекарят да провери дали симптомите на пациента не са предизвикани от животозастрашаващо или изискващо лечение заболяване. Плацебото често се използва  при така наречените психосоматични заболявания, т.е. заболявания, които нямат физическа причина, но са психологически, като примери може да се дадат нарушенията на съня, депресивните състояния, главоболието…   

Плацебо също се използват в комбинация с „истински“ лекарства за засилване на ефекта им. Когато трябва да се тества новоразработеното лекарство, то обикновено се сравнява със стандартно лекарство, което бива използвано по-рано. В противен случай лекарят сравнява ефекта на новото лекарство с този на плацебо: една група пациенти получава „истинската активна съставка“, а сравнителната група – „таблетката без активна съставка“. Новото лекарство се счита за ефективно, ако показва значително по-добър ефект от плацебо. Но точно как действа плацебото не е известно все още. От важно значение са очакванията, които пациентът поставя върху „фалшивото лекарство“ и вярата в неговия лечебен ефект. Следователно пациентът не трябва да знае, че предписаните препарати са таблетки без активна съставка.

Друг важен фактор е комуникацията между лекар и пациент: колкото повече увереност дава лекарят на пациента по отношение на лечебния ефект, толкова по-силна е положителната реакция на пациента. Проучванията показват, че плацебо ефектът се проявява особено, когато лекарят приема сериозно симптомите на пациента и не омаловажава притесненията му. С терапията с „фиктивни“ лекарства пациентът приема плацебо таблетки, които са сходни по форма и цвят с препарат, съдържащ активни съставки. Ако плацебото се прилага под формата на инфузия, обикновено съдържа физиологичен разтвор. Плацебо не причинява никакви биохимични странични ефекти, тъй като не съдържа никаква активна съставка. Но освен положителни ефекти, плацебо ефектът може да има и отрицателни ефекти, например ако пациентът очаква определени странични ефекти. Тогава може да говорим за така наречения „ноцебо“ ефект.

Името „nocebo“ от латински „уврежвам“ е дадено на ефекта от Уолтър Кенеди през 1961 г., за да опише тези отрицателни резултати, причинени от него. И плацебо и ноцебо ефектите обаче се причиняват само от очакванията на пациента, а не от страничен външен фактор. Кенеди дава името на ефекта още през 60-те години на миналия век, едва през 90-те разграничаването между плацебо и ноцебо става популярно. Преди това и двата ефекта се наричат плацебо. Всъщност, дори днес е малко спорно дали да има отделни имена за двете неща, тъй като е напълно възможно да има фалшиво лекарство, което да бъде точно описано и като плацебо, и като ноцебо. Това се случва, например, когато на човек му се даде хапче от захар и му се каже, че от това „лекарство“ ще спре да го боли глава, но може да причини суха кожа. Ако пациентът след това каже, че няма вече главоболие, но и кожата му е станала суха, тогава захарното хапче е както плацебо, така и ноцебо. Което очевидно може да бъде объркващо.

Ползата от тази терминология обаче е, че конкретните ефекти вече могат да бъдат разграничени по-точно  – плацебо за положителни резултати, а ноцебо за отрицателни.

В допълнение към индивидуалния характер на съответното лице, фактори от  околната среда като миризми, шумове или терапевтични ритуали могат да предизвикат ефект на ноцебо. Важно е да се отбележе , че комуникацията осъществяване между пациента и лекаря е доста важна за дейтсвието на медикамента  и негативни изказвания от сорта на „Това може да е малко неприятно сега или ще отнеме време да подейства!“ могат да увеличат ефекта на ноцебо. Упоменатите в листовката нежелани реакции на предполагаемо приетия препара се проявяват по-често, вледствие на информираност от страна на пациента.

Проучване, при което се показват едновременно, както плацебо, така и ноцебо ефектите, е експеримент с пациенти страдащи от астма. При вдишване на пара, за която им е казано, че е алерген, но всъщност е безвредна, половината от пациентите започват да получават дихателни проблеми, а при някои от пациентите се достига и до асматични пристъпи. Всички пациенти,  имащи проблеми, са били лекувани с „лекарство“, от което всички се възстановяват незабавно. Всъщност и дразнителят, и предполагаемото лекарство представляват абсолютно едно и също – солена вода, впръскана с пулвелизатор.

Интересни са проучвания, при които ефекта на ноцебо има смъртоносно влияние при пациенти, вследствие на направилно диагностициране на онкологично заболяване – рак на черния дроб. Пациента умира в рамките на предсказания от докторите период, но при аутопсия се установява, че пациентът не е имал раково заболяване и е бил в отлично здравословно състояние.

По статия от NEJM.

Абонирай те се за нашия бюлетин
Новини и полезни статии за фармацевти
Може да се отпишете по всяко време!
Подобни статии

Comments are closed.

Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури коректна функционалност и за да събира анонимни статистики за посещенията с цел подобряване на съдържанието. Продължавайки, вие се съгласявате с нашата Декларация за поверителност. Приемам Научи повече