Наскоро активното вещество будезонид привлече внимание чрез обсъждането на възможна off-label употреба в терапията за COVID-19. Дори ако неговата полза за това показание все още не е окончателно доказана от проучвания, будезонид е активна съставка, която отдавна е златен стандарт за други показания.
Будезонид е глюкокортикостероид с висока локална противовъзпалителна активност. Има противовъзпалителен, антиалергичен, антиексудативен и антиедематозен ефект. Будезонид се използва за различни показания в различни дозирани форми.
Активната съставка играе важна роля при лечението на астма. Тук глюкокортикоидът се прилага чрез вдишване и служи като т. нар. контролер за профилактика чрез намаляване на възпалителните реакции. Стандартната употреба за дългосрочна терапия е още във втория етап от схемата за лечение на астма. Будезонид се използва или под формата на суспензия за инхалатор, или под формата на дозиран аерозол.
Инхалаторният глюкокортикоид будезонид също се използва при пациенти с ХОББ. По принцип отговорът при ХОББ е по-лош, отколкото при астма. Ето защо Будезонид или други инхалаторни глюкокортикоиди се използват само при пациенти в напреднал стадий (група C и група D в терапевтичния алгоритъм) и само след индивидуално доказани терапевтични ефекти и никога като монотерапия.
Активната съставка се използва и при хронични възпалителни заболявания на червата като улцерозен колит и болест на Crohn. Будезонид се използва под формата на капсули, гранули, ректалнa пянa и супозитории.
Механизъм на действие
Будезонид принадлежи към групата на глюкокортикоидите и има висок локален противовъзпалителен ефект. Както всички други глюкокортикоиди, будезонид действа чрез свързване с глюкокортикоидни рецептори, които се намират в цялото тяло, включително бронхите и червата. Глюкокортикоидно-рецепторният комплекс се дисоциира в клетъчното ядро, където се свързва със специфични регулаторни елементи в ДНК, с различни последствия.
Активността на будезонид, измерена като афинитет към глюкокортикоидните рецептори, е приблизително 15 пъти по-висока от тази на преднизолон.
Имуносупресивният ефект на будезонид се основава от една страна на влиянието върху множество типове клетки, като мастоцити, гранулоцити, макрофаги и лимфоцити, и от друга страна на намаленото образуване и ефект на цитокините.
Въпреки това, точният механизъм на будезонид при лечението на пациенти с астма и възпалителни заболявания на червата не е напълно изяснен.
Фармакокинетика
Фармакокинетиката на будезонид зависи от начина на приложение. Будезонидът е смес от два епимера, като едната форма е два пъти по-мощна от другата по отношение на афинитета към рецептора.
Будезонид се свързва силно с плазмените протеини и се разпределя добре в тъканите. Системната наличност е около 10 процента при перорално приложение. Метаболизмът се осъществява главно чрез CYP3A4. Елиминационният полуживот е около три до четири часа след перорално приложение.
Странични ефекти
Дори ако активната съставка бъде погълната случайно поради грешна техника на вдишване, бионаличността е ниска поради относително високия ефект на първо преминаване. В устата и фаринкса, от друга страна, будезонид може да доведе до орална кандидоза поради локална имуносупресия. Този риск обаче може да бъде сведен до минимум чрез вдишване на будезонид преди хранене. По този начин може да се избегне и възможният страничен ефект от възникваща дрезгавост.
Други нежелани реакции, които се появяват особено при системна употреба, включват остеопороза, потискане на надбъбречната жлеза, повишен риск от инфекция и синдром на Кушинг.
Друг възможен страничен ефект на будезонид, който може да се появи както при системна, така и при локална употреба, са зрителни нарушения. Ако пациентите съобщават за симптоми като замъглено зрение или други зрителни нарушения, те трябва да бъдат посъветвани да посетят офталмолог.
Взаимодействия
Тъй като будезонидът се метаболизира основно чрез CYP3A4, трябва да се внимава, когато се приема с инхибитори и индуктори на този ензим. Инхибитори на този ензим, като кетоконазол, кобицистат, ритонавир, кларитромицин и циклоспорин, могат да повишат системната наличност на будезонид. Поради това едновременната употреба трябва да се избягва.
Също така трябва да се внимава, когато се прилага едновременно с индуктори на CYP3A4 като карбамазепин и рифампицин, тъй като те намаляват експозицията на будезонид.
Освен това не са изключени взаимодействия и с антиациди.
Едновременният прием на естрогени и орални контрацептиви може да доведе до повишени нива и по този начин до повишен ефект на будезонид.
Противопоказания
По принцип употребата на будезонид е противопоказана в случай на свръхчувствителност към това активно вещество. В зависимост от формата на приложение, употребата при съществуващи чернодробни дисфункции като чернодробна цироза също може да бъде противопоказана.
Дозировка
Дозировката на будезонид зависи от лекарствената форма и областта на приложение и също така трябва да се коригира индивидуално в зависимост от показанията.
Бременност и кърмене
Според различни проучвания, будезонид може да се използва и по време на бременност – инхалаторно като част от терапията за астма, и орално или ректално за лечение на хронични възпалителни заболявания на червата.
Понастоящем има публикуван опит от осем двойки майка-дете при употреба по време на кърмене. Серумното ниво на кърмените бебета е под границата на откриване, след като майката е инхалирала терапия с будезонид.
