Заради пандемичната обстановка дипломирането на випуск 2020 на Фармацевтичен факултет при МУ-София се проведе в два поредни дни при спазване на строги мерки.
Тази година дипломираните магистър-фармацевти са 172. Сред тях е и магистър-фармацевт Елена Жечева, с която разговаряме за първите впечатления от професията и очакванията, които имат младите магистър-фармацевти.
Защо избрахте фармацията преди 6 години?
Още в училище бях решила, че искам бъдещата ми професия да е в сферата на здравеопазването. Исках да помагам на хората, да съм близо до тях и да отговарям на техните здравни въпроси. Търсих професия с добра реализация и предлагаща разнообразни възможности за развитие. Фармацията отговори на тези мои изисквания. Връщайки се назад във времето определено тя не беше в списъка с детските ми мечти, но си спомням, че от малка обичах постоянно да преподреждам шкафа с лекарства вкъщи и да си играя с празните кутийки. Също така не пропусках възможност да вляза в аптека с родителите си, където с интерес разглеждах всичко вътре. Смятам, че още тогава тайничко се е зародил интересът ми към тази професия.
Къде ще продължите професионалния си път – в България или в чужбина?
На този етап със сигурност оставам в България. Фармацията е динамична специалност, която търпи непрекъснато развитие и предлага немалко възможности за реализация и тук. Намирането на работа в нашата сфера не е толкова труден процес, както при другите медицински специалности, има достатъчно търсене и предлагане, което със сигурност е плюс за един млад човек. При всяко ново начинание има трудности, независимо дали си в България или в чужбина, но смятам, че си струва младите хора да останем тук и да допринесем за бъдещето, което желаем и в което вярваме.
Избрали ли сте вече какъв ще е кариерният Ви път?
Разбира се, имам ясен план как искам да изглежда кариерното ми развитие и още като студентка започнах да го следвам стъпка по стъпка, започвайки като стажант в различни аптеки и институции. За мен работата в аптека разгръща най-пълно потенциала на професията и смятам, че е задължително всеки новозавършил колега да придобие опит в тази област. В аптеката можеш да се докоснеш до един куп лекарства, да се срещнеш с много колоритни и различни пациенти, да се сблъскаш с какви ли не ситуации и да отговориш на въпроси, които никога не си очаквал, че могат да ти бъдат зададени. За това и на този етап ще продължавам да трупам опит и да се развивам именно там. В бъдеще имам амбиции да се впусна и в другите области на специалността, като клинични проучвания или маркетинг например.
Смятате ли, че фармацевтичното образование в България е на високо ниво?
Мисля, че има какво още да се желае в развитието на образованието в България като цяло, в това число и във фармацевтичното. Добре би било теоритичните знания да се обвързват в по-голяма степен с тяхното практическо приложение в реална среда, за да може всеки един колега след като завърши да се чувства спокоен, че е достатъчно подготвен за работата, която го очаква. По време на обучението навлизаха все повече нови интерактивни методи на преподаване, чрез които информацията достигаше до нас по много по-достъпен и нагледен начин, помагайки ни да я усвоим по-бързо. Но въпреки новите технологии има дисциплини, по които продължава да се използва остаряла информация, която понякога е дори неприложима в днешно време.
Какви са най-големите предизвикателства пред младите магистър-фармацевти?
На първо място, разбира се, най-голямото предизвикателство е да завършиш. От там нататък решенията, които трябва да вземеш са не едно или две, все важни. Предизвикателство е да решиш къде и какво точно искаш да работиш. Също и да попаднеш на работодател, който да избере точно теб пред много други и да ти гласува доверие, че ти си човека когото търси. Предизвикателство са дори колегите, на които ще попаднеш.
Но дори и успешно преминал през тези етапи на завършване,търсене и намиране на своето място, младият магистър-фармацевт тепърва трябва да се доказва не само пред работодателите си, но и пред пациентите. Спечелването на тяхното доверие също е предизвикателство, което не бива да се подценява, тъй като те, попадайки на млади, току що завършили специалисти, се случва понякога да са недоверчиви към съветите, които им даваме. Но пък е много вдъхновяващо и мотивиращо чувството, когато оправдаеш доверието им и видиш признателността в очите им.
Преддипломният Ви стаж бе в разгара на пандемията от Covid-19. С какво ще го запомните и успяхте ли да усетите тръпката на работа с пациенти?
Преддипломният ми стаж започна само няколко седмици преди въобще да се заговори за Covid-19. Тогава още никой не предполагаше, че само след дни от спокойната и вълнуваща работна обстановка няма да има и спомен. Никога няма да забравя деня, в който обявиха пандемията, беше петък 13-ти. Само за часове в аптеката вече нямаше нито една опаковка витамин C или D, парацетамол, маски, спирт и т.н.
Как ще запомня стажа ли? С интензивната работа, с многото неизвестни, с разтревожените пациенти, с аромата на спирт и напукани пръсти от постоянното дезинфекциране. Определено премина много по-различно от очакваното. Но въпреки натовареното ежедневие, стажът носеше едно успокоение, че се вижда краят на дългият път на обучение.
Какво ще пожелаете на колегите Ви, които завършват редом с Вас?
Пожелавам на всички колеги да разкрият пълния си потенциал на работното място, да са всеотдайни и борещи се за здравето на пациентите си, да не престават да предизвикват себе си всеки ден и да не се примиряват с трудностите и проблемите по пътя. Работете днес така, че утре да сте горди от свършеното!
И разбира се Primum non nocere – първо да не вредим!
