Лечението на лица с диабет тип 2 включва обучение, оценка за усложнения, усилия за постигане на нормогликемия и минимизиране на сърдечно-съдовите и други дългосрочни рискови фактори. Целите на лечението и терапиите трябва да се основават на индивидуални фактори, като възраст, съпътстващи заболявания и продължителност на живота. Подобреният гликемичен контрол намалява риска от микроваскуларни и макросъдови усложнения при лица с диабет тип 2.

Всеки 1% спад на гликирания хемоглобин (HbA1c) е свързан с подобрени резултати в дългосрочен план. Според Американската диабетна асоциация (ADA), разумната цел HbA1c за повечето пациенти е <7%.

Въпреки това, целевите стойности HbA1c при лица с диабет тип 2 трябва да бъдат съобразени с пациента. Например, според ADA, по-строги цели за HbA1c (<6,5%) могат да бъдат препоръчани при лица с очаквана дълга продължителност на живота или без значимо сърдечно-съдово заболяване (ССЗ). В контраст с това, не чак толкова строги цели за HbA1c (<8%) са подходящ за пациенти с анамнеза за тежка хипогликемия, очаквана ограничена продължителност на живота, напреднали микроваскуларни или макроваскуларни усложнения или множество съпътстващи заболявания.

Какво е HbA1c?

Хемоглобинът е белтък, съдържащ се в червените кръвни клетки (еритроцити), чрез който става пренасянето на кислород до всички тъкани на тялото. Част от него се свързва необратимо с кръвната глюкоза, вследствие на което се образува гликиран хемоглобин (HbA1c). Той остава в еритроцитите за период от 120 дни, колкото е средната им продължителност на живот. Колкото по-високи са нивата на кръвната глюкоза, толкова по-голяма част от хемоглобина се гликира, съответно толкова по-високо е нивото на гликирания хемоглобин. Гликираният хемоглобин (HbA1c) първоначално е идентифициран като „необичайна“ форма на хемоглобин при пациенти със захарен диабет преди повече от 40 години . След това откритие са проведени множество проучвания, които показват, че нивото на гликираният хемоглобин е в тясна зависимост от средното ниво на кръвната захар. Тогава се поражда идеята, че измерването на HbA1c може да служи като един надежден маркер за оценка на гликемичния контрол при хората със захарен диабет.