Ars longa, vita brevis

Лечебни лакове при онихомикоза

Онихомикозата е гъбична инфекция, засягаща ноктите на краката или ръцете. Онихомикозата може да засегне различни части на ноктите – нокътния матрикс, нокътното ложе, нокътната плочка. Онихомикоза не е животозастрашаващо състояние, но може да е причина за болка, дискомфорт и обезобразяване и може да доведе до сериозни физически и професионални ограничения.Психо-социалните и емоционалните последици, произтичащи от онихомикозата, са широко разпространени и могат да имат значително въздействие върху качеството на живот.

Онихомикозата представлява около 50% от всички заболявания на ноктите. Въпреки новите терапевтични методи, това е често срещана инфекция и разпространението й нараства с възрастта. Според данните 2–13% от цялото население е диагностицирано със заболяването, включително около 20% от пациентите на възраст 40–60 години и до 50% от пациентите на възраст 70 години. Състоянието засяга 4–10 пъти повече ноктиte на краката, отколкото ноктите на ръцете, което може да се дължи на по-бавния растеж на ноктите на краката, което улеснява инвазията.

Лечение на онихомикоза

За лечението на онихомикоза трябва да се вземат предвид няколко фактора: вид патоген, подтип на онихомикозата, засягане на матрикса, брой инвазирани нокти, местоположение (ръце или крака), дебелина на нокътната плочка и т.н.

Целта на лечението е да унищожи патогена и регресия на симптомите, т.е. възстановяване на нормалния вид на ноктите. В момента има три основни фармакологични стратегии – перорално лечение, локално лечение и комбинирана терапия. Други терапевтични методи, подобряващи локалната абсорбция на лекарства (като йонофореза, ултразвук), както и лазерни или фотодинамични терапии също могат да бъдат използвани, но те все още не са напълно достъпни. В наши дни не се извършва често хирургично отстраняване на болния нокът, но се прави химическа авулзия с 40% урея.

В повечето случаи терапията на онихомикоза е със системни антимикотици. Очакваната ефикасност е около 50–80% в зависимост от лекарството, прогресията на онихомикозата и изследваната популация. В някои случаи ефективността на пероралната монотерапия при лечението на онихомикоза на ноктите на ръцете и краката може да бъде дори по-ниска. Най-често използваните перорални лекарства са тербинафин, итраконазол и флуконазол. Страничните ефекти и лекарствените взаимодействия трябва да бъдат разгледани преди започване на системно лечение.

Монотерапия на онихомикоза с продукти за локално приложение се препоръчва в следните случаи:

  • дистална субунгвална онихомикоза, засягаща <50% от нокътя без засягане на матричната област, без наличие на жълти ивици по страничния ръб на нокътя и без жълти онихолитични области в централната част на нокътя (дерматофитом);
  • „класическа“ бяла повърхностна онихомикоза;
  • онихомикоза от плесени (с изключение на тези, причинени от Aspergillus sp.), тъй като те обикновено не реагират на системни противогъбични средства;
  • пациенти, които не желаят или не могат да понасят орална терапия;
  • пациенти, които се нуждаят от поддържаща терапия след курс на орална терапия.

Най-използваните продукти, специално посочени за локална терапия, са лакове, нанесени върху нокътната плочка. Водещите лекарствени продукти за локално приложение включват ciclopirox /циклопирокс 8% и amorolfine / аморолфин 5%.

Традиционните лекарствени форми за локално приложение, като кремове или разтвори, не са добър избор за прилагане върху ноктите поради структурата на кератина, различна от тази на епидермиса. Лаковете с циклопирокс 8% и аморолфин 5% са формулирани, за да осигурят по-добро проникване на активни вещества през нокътната плочка и по този начин да повишат ефективността на лекарствения продукт.

Пенетрацията на лекарства през повърхността на нокътната плочка се осигурява от системи за трансунгвално доставяне на лекарства, които обикновено съдържат неразтворими във вода полимери или по-нова система с хидроксипропил хитозан във водно-алкохолен разтвор. Хидроксипропил хитозанът е получен от екзоскелетите на раци, веществото се характеризира с висока пластичност и афинитет към кератина. Хидроксипропил хитозанът не придава блясък на ноктите и създава кадифено гладък вид на повърхността на нокътя, препаратът може да се прилага и върху областта около нокътя. Един от лекарствените продукти, регистрирани в България с циклопирокс е формулиран върху хитозанов носител.

Концентрацията на циклопирокс и аморолфин в лака се увеличава с изпаряване на разтворителя. Филмът върху повърхността на нокътната плочка позволява по-дълъг контакт на активната субстанция, подобрява както хидратацията на ноктите, така и дифузията на веществото през засегнатата повърхност.

Циклопирокс

Циклопирокс (Регистрирани в България продукти: Polinail; Batrafen; Mycodefen) е производно на хидроксипиридон. Изследван е от 1973 г., но се използва под формата на лак от 90-те години на миналия век. Циклопирокс се предлага на пазара в много форми (крем, суспензия, шампоан, гел, разтвор, прах, глобули) и се използва за лечение на микози по кожа, скалп, нокти. Използва се също при себореен дерматит, разноцветен лишей, вагинална кандидоза и др.

Циклопирокс упражнява противогъбичната си активност чрез хелатиране на тривалентни катиони, включително Fe3 + и Al3 +, което води до инхибиране на металозависими ензими, особено цитохроми, каталази, пероксидази, водещи до намален транспорт на йони през клетъчните мембрани на гъбичките и намален прием на хранителни вещества.

Циклопирокс демонстрира широка противогъбична активност.

Активен е срещу дерматофити (Trichophyton spp., Microsporum spp., Epidermophyton floccosum), дрожди (Candida spp., Malassezia furfur, Cryptococcus neoformans, Sacchromyces cerevisiae), плесени (Aspergillus spp., Scopularislapsisus bre. Също е доказано, че е активен срещу Грам-положителни бактерии (Trichophyton spp., Microsporum spp., Epidermophyton floccosum), Грам-отрицателни (Escherichia spp., Proteus spp., Klebsiella spp., Salmonella spp., Shigella spp., Bacillus spp. , Pseudomonas spp.) И Mycoplasma, Trichomonas vaginalis и други. Антибактериалната активност е особено полезна при лечението на смесени инфекции. Циклопирокс има и противовъзпалително действие, като инхибира каскадата на арахидоновата киселина.

Циклопирокс с хидроксипропил хитозан се прилага ежедневно. Обикновено се прилага през нощта и сутрин се измива с вода. Рядко се съобщава за неблагоприятни ефекти на циклопирокс, които се ограничават до сърбеж и локално усещане за парене.

Аморолфин

Аморолфин (Регистрирани в България продукти: Exoderil Maxi Lak; ShollMed Fungal Nail Complete Treatment Kit 5%) е морфолиново производно с антимикотична и фунгистатична активност, въведено през 1981 г. Инхибира синтеза на ергостерол на две нива: чрез инхибиране на делта 14 редуктаза и делта 7–8 изомераза, която влияе върху синтеза на патогенни мембрани, изчерпва ергостерола и причинява не типични сферични стероли, които се натрупват в гъбичните цитоплазмени мембрани.

Аморолфин е ефективен срещу дерматофити (Trichophyton spp., Microsporum spp., Epidermophyton spp.), дрожди (Candida spp., Cryptococcus spp., Malassezia spp.), Някои плесени (Alternaria spp., Hendersonula spp., Scopulariopsis spp. ) и други патогенни гъби (Clado-sporium, Coccidioides, Histioplasma, Sporothrix), но не срещу бактерии, с изключение на Actinomyces .

Аморолфиновият лак се нанася веднъж или два пъти седмично върху почистена нокътна плочка и се оставя за 3-5 минути, докато изсъхне. За отстраняване на препарата не трябва да се използват органични разтворители. Възможно е да се наблюдават неблагоприятни ефекти като еритем, усещане за парене, обезцветяване на ноктите и онихолиза.

Концентрацията на аморолфин се увеличава от 5% на 27% с изпаряване на разтворителя. Фармакокинетичните свойства позволяват добро проникване през нокътя до нокътното легло. Аморолфин може да бъде открит в нокътя за около 2 седмици. Лечението с аморолфин трябва да продължи, докато се постигне излекуване. Времето на лечение зависи от тежестта и мястото на инфекцията, както и от растежа на нокътната плочка, обикновено 6-12 месеца. Препоръчва се оценка на ефикасността на лечението на всеки 3 месеца.

Аморолфин vs циклопирокс

Проучване на Монти и сътрудници сравнява пенетрацята на циклопирокс с хидроксипропил хитозан в ноктите със стандартния 5% лак аморолфин, прилаган два пъти седмично. Доброволците са нанасяли лак с циклопирокс върху ноктите на едната ръка и аморолфинов препарат на другата. На изходно ниво и след 15 и 25 дни коефициента на ефикасност, като съотношения на концентрация в ноктите и минимална микостатична концентрация за T. rubrum и C. parapsilosis са били изчислени. Циклопирокс с хидроксипропил хитозан показва значително по-висока ефикасност и за двете сравнения спрямо аморолфин.

Библиография:

Tabara K, Szewczyk AE, Bienias W, et al. Amorolfine vs. ciclopirox – lacquers for the treatment of onychomycosis. Postepy Dermatol Alergol. 2015;32(1):40-45. doi:10.5114/pdia.2014.40968

Monti D, Herranz U, Dal Bo L, Subissi A. Nail penetration and predicted mycological efficacy of an innovative hydrosoluble ciclopirox nail lacquer vs. a standard amorolfine lacquer in healthy subjects. J Eur Acad Dermatol Venereol. 2013;27(2):e153-e158. doi:10.1111/j.1468-3083.2012.04529.x

Абонирай те се за нашия бюлетин
Новини и полезни статии за фармацевти
Може да се отпишете по всяко време!
Подобни статии

Comments are closed, but trackbacks and pingbacks are open.

Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури коректна функционалност и за да събира анонимни статистики за посещенията с цел подобряване на съдържанието. Продължавайки, вие се съгласявате с нашата Декларация за поверителност. Приемам Научи повече