На 10.03.2022 г. се дипломира Випуск 2021 от Фармацевтичен факултет на МУ-София. Общо 156 магистър-фармацевти получиха дипломите си на официална церемония, която се проведе в аула „Максима” на УАСГ.
Сред новозавършилите колеги е и магистър-фармацевт Изабела Гогова, с която разговаряме за първите впечатления от професията и очакванията, които имат младите магистър-фармацевти.
Изабела Гогова е на 24 години, наскоро завършил магистър-фармацевт. Работи като асистент по клинични проучвания от близо година и се надява занапред да продължа да се развивам в сферата на клиничните изпитвания.
- Защо избрахте фармацията преди 6 години?
Ако трябва да бъда напълно откровена, не съм от хората, които цял живот са си се представяли в бялата престилка. Запалих се по медицинските направления едва, когато започнах да се готвя за кандидат-студентските изпити. Тогава разбрах, че със сигурност не искам да се занимавам с нищо различно от това. Първият ми избор беше фармацията от самото начало и не съжалявам изобщо за това.
- Обучението по фармация отговори ли на очакванията Ви?
Тук съм със смесени чувства. Преподавателите ни са невероятни хора, които по всякакъв начин се стараеха да ни покажат, че сме там не случайно и че наистина си заслужава. Това, което лично на мен не ми хареса е относително остарялата методика на обучение и липсата на адекватна литература и източници, от които да се подготвяме. В сравнение с университетите по света, имаме още доста какво да надграждаме по отношение на учебните програми и смятам, че ако това се промени, и преподавателите, и студентите ще бъдат още по-мотивирани и заинтересовани.
- Магистър-фармацевт, а сега на къде?
От известно време се занимавам с клинични проучвания. Страстта по тях се събуди в мен, когато започнах да изучавам клиничният профил в университета в 3ти курс. До тогава бях работила само в аптеки, но някакси не се чувствах на място там. Започнах да се интересувам от различни стажантски програми на големи фирми за клинични изпитвания и определно вече знаех какво искам за напред. Надявам се да продължа кариерата си в тази област.
- Какви са най-големите предизвикателства пред младите магистър-фармацевти?
Смятам, че най-голямото предизвикателство е самочувствието. За съжаление магистър-фармацевтите са най-недооценените здравни специалисти в България, а същевременно най-достъпните. Много често системата и пациентите карат фармацевта да се чувства като “продавач”, а всички знаем, че на първо място се допитваме до тях при необходимост. Това не бива да кара младите магистър-фармацевти да се отказват, а трябва да ги мотивира да преобърнат представите на хората за това кои сме ние и какво можем.
- Смятате ли да надградите образованието си?
Обмислям да продължа образованието си със специализация отново в клиничната област. След 2 години подготовка и 5 години усърдно учене, не мога да си се представя да спра до тук.
- Какво ще пожелаете на колегите Ви, които завършват редом с Вас?
Университетът ме срещна със страхотни млади, амбициозни и мотивирани млади колеги, което ме кара да се чувствам горда, че съм заобиколена от такива хора. Бих им пожелала да продължават със същия хъс, с който са стигнали до тук и да не се спират пред нищо на пътя си, защото имат още много какво да покажат.
- Бихте ли препоръчали на абитуриентите да кандидатстват фармация? Защо?
Определено бих препоръчала на по-младите да изберат фармацията. Това е едно кратко петгодишно приключение с много предизвикателства и препятствия, но крайния резултат си струва всяко едно усилие.
