През последните години голямата консумация и некритичното боравене с лекарства доведоха до все повече и повече вредни остатъци, натрупващи се в околната среда. Асоциацията на европейските фармацевти PGEU вече обсъди решения с експерти. Аптеките имат централна роля, когато става въпрос за предоставяне на информация.
Тъй като много пациенти изхвърлят неправилно лекарствата си, които вече не са необходими, това създава все по-голям проблем за околната среда и хората. Въпреки това не може да има единно решение за Европа, тъй като разпоредбите за отпадъците и изхвърлянето в отделните страни-членки на ЕС са регулирани твърде различно. Това стана ясно на неотдавнашен уебинар от Фармацевтичната група на Европейския съюз (PGEU), в който експерти от цяла Европа обмениха мнения по темата за по-екологична и по-устойчива фармацевтична индустрия.
Участниците се съгласиха, че всички участници на местно, национално и международно ниво трябва да работят в тясно сътрудничество в бъдеще, за да се борят с отрицателните ефекти на фармацевтичните отпадъци в околната среда. По-специално аптеките носят решаваща отговорност в това отношение. Но за да могат да отговорят на това, те се нуждаят, наред с други неща, от повече основна информация, за да информират своите клиенти за по-устойчиви решения и да ги мотивират да го направят.
През последните години потреблението на лекарства се е увеличило драстично. Използвайки няколко примера, Фритьоф Лаубингер, който отговаря за проблемите на околната среда в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), демонстрира развитието между 2000 и 2015 г. Например консумацията на понижаващи холестерола лекарства на глава от населението се е увеличила средно от 359 процента през този период. Употребата на антидепресанти е нараснала със 196 процента, а употребата на антидиабетни се е увеличила със 193 процента. Количеството битови фармацевтични отпадъци варира от 3% до 50% на консумирано Rx лекарство. В САЩ, според Лаубингер, около една трета от лекарствата, отпускани по лекарско предписание, се озовават на боклука, във Франция цифрата е около 17 600 тона годишно.
Информираността в страните от ЕС варира значително
Ако отпадъците попаднат в почвата или водата, това може да доведе до биоакумулация и отрицателно въздействие върху екосистемата. Освен водните организми и животните, хората също са изложени на негативни последици, които могат да повлияят на тяхното поведение, физиология или репродукция. Хората могат да поглъщат остатъците, например чрез култури, риба или питейна вода. Ако остатъци от антибиотици попаднат в тялото, антимикробната резистентност също се увеличава.
Осведомеността за проблема варира значително в различните страни-членки на ЕС. Около три четвърти от шведите носят своите лекарства, от които вече не се нуждаят, обратно в аптеката. В Литва пък са по-малко от 5 процента от хората. Там повечето от тях просто изхвърлят лекарствата си с битовите отпадъци. Шведите обаче получават и бонус точки от аптеката, ако върнат препаратите си.
В Полша и Ирландия до 20 процента от пациентите изхвърлят остатъците от лекарства в тоалетната. Проучване в Германия разкрива, че 32% от участниците са изхвърляли течните лекарства в тоалетната.
Как може да се управлява този проблем в бъдеще? На първо място, единият отговор е превенцията на заболяванията. Освен това, намаляването на отпадъците от опаковки и централното събиране на остатъците са от решаващо значение. Например хората в Испания, Франция, Швеция и Португалия са най-склонни да събират стари лекарства.
Също така изглежда важно информацията за правилното изхвърляне да се постави на видно място върху кутиите за лекарства и листовките на опаковката в цяла Европа. Според експертите нови подходи като платформи, които позволяват обмен на неизползвани или неповредени лекарства, също могат да бъдат решение в бъдеще. Холандия, например, в момента проучва дали е възможно и осъществимо повторното отпускане на неизползваните лекарства.
